НИКИ ГЕОРГИЕВ: УЧАСТНИЦИТЕ В “БИТКАТА НА ЯСНОВИДЦИТЕ” БЛОКИРАТ ПРЕД МЕН!

Вече не танцувам по заведения

Николай Георгиев, познат ни от “Руска рулетка”, е водещ на новото риалити шоу “Битката на ясновидците”. В него в продължение на 10 епизода врачки, подбрани след предварителен кастинг, ще нищят убийства и ще търсят скрити в гората хора. Специално за “Битката на ясновидците” криминалисти разровили стари заплетени случаи на убийства с надеждата най-после да бъдат разгадани. Предаването за хора с паранормални способности има за цел да се открие най-добрата врачка у нас и да разобличи известни ясновидки като обикновени шарлатанки. Снимките този път няма да са в студиото на “Глобал филмс”, а из цялата страна. Половината от епизодите вече били заснети. Заради договора си за конфиденциалност и от суеверие нито една от ясновидките не реши да разкрие подробности от кухнята на риалитито. Затова пък водещият, дипломираният философ Ники Георгиев, отговори откровено на всички въпроси.

- Защо избраха теб за водещ на “Битката на ясновидците”?
- Не знам. Предполагам, че са правили някаква селекция. Обадиха ми се, дойдох и заснех един кратък материал. Не знам дори дали е имало други кандидати. След като заснех този анонс, той се е гледал в bTV, но не съм се явявал на кастинг. В крайна сметка няма и нужда. На кастинг се явявам вече само за американски филми, които снимат в България. А то там кастинг какво означава? Ти играеш това, ти играеш онова! Аз съм на тази вълна: “Добър ден, започваме работа!”
- Като водещ на предаване за свръхестественото, имаш ли подобни способности?
- Да, ама те не са чак толкова паранормални. Всеки има интуиция и усещане за нещата. Въпросът е дали ще успее да ги разработи. Някои хора са по-тренирани и знаят как да ги владеят. Щом има паралелни светове, каквато е една от последните теории на физиката, следователно не е никакъв проблем хората да умеят да ги улавят.
- Защо в “Битката на ясновидците” няма победител?
- Ще има. Донякъде всички са победители, с малки изключения. Това ще стане ясно, като тръгне предаването. Материална награда няма, защото тя е безсмислена. Мисля, че ще обидим хората по този начин. Ние им даваме възможност да покажат способностите си, като ги организираме в серия от задачки и предизвикателства. На финала остават няколко участника, на които съм сигурен, че животът им повече няма да е същият.
- Шефът на дружеството по психотроника Кубрат Томов, който е в журито на шоуто, сподели, че е разочарован от нивото на задачите. Според него били доста лесни. Така ли е?
- Нормално е, защото това е първи сезон. У нас има доста хора с такива способности, но част от тях не искат да стават популярни. Други пък се страхуват за себе си и клиентелата си. Но аз съм сигурен, че след края на предаването, много хора ще бъдат провокирани и за втория сезон напливът ще е огромен. Тези, които не са се явили на първия кастинг, ще съжаляват, защото преценявайки себе си, щяха да си кажат: “Ето, аз щях да се справя. Щях да бъда най-добрият”.
- Имаше ли сред кандидатите на кастингите известни ясновидци?
- Аз не съм бил на кастингите и не знам какви хора са се явявали там. Умишлено не пожелах да присъствам. После видях десетината, които са избрани от журито. Кубрат Томов беше казал в едно интервю, че ме е видял, но той явно не знае как изглеждам. Участничка в “Битката на ясновидците” ми каза, че трябва Кубрат Томов да ми измери биополето. Било твърде високо и по този повод искам да поговоря с Кубрат Томов. Искам да ми измери биополето. По-добре високо биополе, отколкото високо кръвно, нали така?
- Предаването стартира в края на март. Докъде стигнахте със снимките на 10-те епизода?
- Някъде до средата. В рамките на месец, месец и нещо трябва да бъдат излъчени. То е такъв тип формат, че не може да се проточва. Добре е веднага да става ясно какво се случва.
- Беше казал, че нямаш нищо против, ако някой от участниците поиска да ти предскаже бъдещето. Ще ги тестваш ли?
- Мисля, че това, което сме им подготвили като задачи, е достатъчно сериозно като тест. Усещам, че участниците леко се притесняват от мен. Така ми се струва. И аз не знам защо. Дали защото са концентрирани в другата си дейност, дали аз нещо ги блокирам, нямам представа. По цял ден сме заедно и ако някой иска да ми предскаже нещо за мен самия, добре. Аз няма да ги питам.
- Разбрах, че сред участниците имало двама, които досега са се справили с всички задачи.
- Да. Нормално е в една група хора да има открояващи се.
- Колко ти е хонорарът като водещ на “Битката на ясновидците”?
- Приличен хонорар. Доволен съм. В крайна сметка, когато работя, получавам нормални пари. Когато не работя – не получавам. Хонорарът ми е нещо подобно като наградата за ясновидците в шоуто. В случая изобщо не е от значение.
- Още ли танцуваш по заведения?
- Не. Когато съм танцувал, това сигурно е било преди 15 години, когато съм се занимавал професионално с това. За мен важи максимата, която чух в един филм, че един мъж, който уважава себе си, не трябва да танцува в заведения. Това първо и второ, аз мразя заведения, в които се танцува, защото е супершумно и няма какво да правя там. Само да седя и да пия не върви. Затова не ги посещавам.
- Да, обаче те бяха снимали в един стриптийз бар и тази снимка обиколи доста вестници и списания.
- Аз даже дадох пресконференция тогава и се разбра кой е нормален журналист и кой не. В крайна сметка правех нещо, което знам, че го правя пред камерите. Снимаха ме на откриването на този стрийптийз бар. После някои бяха пуснали снимката с коментар, че са ме издебнали в еди каква си ситуация. Едва ли не находка са направили. Ами това е пълна глупост.
- Кои са най-големите клюки, които си чул или чел по свой адрес?
- Ей сега четох някакви неща в Интернет. Бил съм наркоман, приписваха ми връзки с жени, които дори не познавам. Когато нищо не се пише, пак е зле. Казал съм на майка ми и баща ми да не се впечатляват. Ставам една сутрин, а те ми хвърлят един вестник и ме питат: “Ти къде си бил преди два дни?” При положение, че преди два дни съм си бил вкъщи, при тях. Много журналисти така и не разбраха всъщност откъде съм. Пишат, че съм от Казанлък, Кюстендил, Велико Търново и откъде ли не. Истината е, че само съм роден в Казанлък, няколко дни съм живял там в родилния дом. Израснал съм в Бургас, родителите ми живеят там. Веднъж един журналист ме пита: “Как са ябълките?” “Кви ябълки, бе?” Обяснява ми, че в Кюстендил имало много хубави ябълки. Какъв Кюстендил? Аз съм от Бургас. Една жена лятото ме вижда в Бургас и ми казва: “Ах, колко съм щастлива да видя един съгражданин. И аз съм от Сливен”. И аз вече не знам откъде съм. Живял съм в доста градове у нас. Животът не е да седиш в някой град и да чоплиш съдбата. Животът е търсене. Не намиране, а търсене. Аз търся и търсейки, нещо се случва. Сега съм решил да запиша още едно висше във Велико Търново. Искам да завърша право и икономика.

Едно интервю на Ивайла ИВАНОВА

Източник: В: ШОУ, №10, 5 март 2008, с. 48