Николай Георгиев: Няма чудо при ясновидците

„Глобал филмс” пак удари в десетката! Още първото излъчване на новото риалити на ЬТV “Ясновидци” събра във вторник вечер пред екраните повече от 1 750 000 любопитни за свръхестественото българи. Едни ще видят в този интерес израз на безсилието ни да се оправяме с естествената ни национална бъркотия, други ще кажат, че нашенецът открай време си го тегли мистичното , трети ще заподозрат у зрителите недостиг на разум, а четвърти ще отчетат приноса на водещия, запазил трайни фенове още от изявата си в “Руска рулетка”. Знам, че сред тези, последните, има и хора, убедени, че Николай Георгиев притежава не само магнетично излъчване, а и способности, които го превръщат в единадесетия участник сред ясновидците. И май са прави!

- Николай, и в предаването “Руска рулетка” имаше известна мистичност в поведението ви, така че новата ви роля е ” дежа вю” за зрителите.

- Аз съм такъв, каквито обстоятелства ме обграждат. Ако съм на слънчева светлина и около мен е весело, аз съм весел и забавен, ако е тъмно, нормално е да изглеждам по-странен, по-мистичен и по-затворен. Няма нищо лошо в това човек да прилича на себе си. Няма защо с предавания светли и красиви да доказвам, че мога да бъда и различен.

- В шоуто участниците трябва да докажат своите свръхестествени способности, но за вас, изглежда, не е било предизвикателство.

- То е, но от телевизионна гледна точка. Първо, защото правим филм, който е много силен в своята документалност, а аз обичам да снимам кино. Второ, срещам се накуп с хора, които са интересни в битието си и са различни в своето можене като ясновидци и моята творческа задача е да ги предразположа да изявят своите способности, защото те наистина ги имат. Трето, работата ми с bTV. Не искам да казвам тежки думи по отношение на БНТ, но докато бях в предишното предаване, аз буквално не познавах директорите на телевизията, а сега самата телевизия се грижи – за всеки един поотделно, дори за мен. Това ми допада, защото го приемам като израз не на ласкателство, а на явен професионализъм – никой няма да дойде, да ме потупа по рамото и да каже: “Страхотен беше!”, ако това не е така. Никой няма да ме излъже, за да се чувствам аз добре.

- Изглеждате доста дистанциран от участниците. Нямате ли все пак някакъв фаворит сред тях?

- Не, нямам. По принцип никога не съм имал фаворити, защото винаги съм бил на мнение, че човек трябва да харесва най-много себе си, а не да фаворизира някого другиго. Иначе не съм дистанциран. Буквално усещам и преживявам с тях задачите, които им даваме. Но от друга страна, сам си налагам известна дистанция точно заради това – да не започна да харесвам някого от тях повече от останалите. Аз се старая да им осигуря атмосферата, в която те да се отпуснат, за да работят добре, а ролята на анализатор и съдник е отредена на журито.

- Скептик ли сте по природа или сте склонен да вярвате в свръхестественото?

- Не съм ходил на врачка, но има обстоятелства, които са ме накарали да вярвам. От друга страна знам, че бъдещето е трудно, дори невъзможно да се прогнозира. Тенденции за дадени събития – да, но не и конкретни факти. Не съм изкушен обаче да вярвам сляпо, защото науката вече има своите обяснения за съществуването на паралелни светове и измерения. Има ясновидци, има хора със свръхестествени способности и предаването трябва да ги покаже на зрителя по един строго обективен начин, което и правим.

- Станаха ли по време на снимките неща, които да се покриват с човешката представа за чудо?

- За зрителите може би ще бъде чудо фактът, че един човек влиза в непозната стая и започва да разказва какво се е случило в нея с детайли! Но ние не влагаме страст в това, което правим, няма я емоцията на голямото удивление. Ясновидците доказват факти и понятието “чудо” не е за тях.

- Удовлетворява ли ви фактът, че показахте хора, които манипулативно злоупотребяват с доверието на хората?

- Не работим с тази нагласа и нямаме такава цел. Показваме всички в реални условия, едно към едно, а нека зрителят сам си направи извода кога и къде е бил лъган и мамен. Ние искаме да покажем има ли или няма такива способности у човека и го правим.

- Трябва ли да ви хипнотизирам, за да ви попитам нещо неудобно…

- Няма неудобни въпроси. Има неудобни отговори.

- Дали голата ви глава е въпрос на имидж, на мода или на алопеция?

- То се вижда – в момента дори не съм бръснат. През 2000 г. имах доста участия, сред които и това на един Робинзон, с дълга коса и брада. Не ползвах гелове, а мокрех косата си с вода и това силно ми омръзна. Дадох си в един момент сметка, че косата прави човека много суетен, а аз исках да насоча суетата си на друго място, не към външния си вид. И когато се обръснах, тя изчезна! Аз повече не се оглеждам и понятия като “грозен” и “красив” не ме засягат. Край на суетата!

- Но вие казвате, че не сте искал да приключите с нея, а да я насочите в друга посока?

- Така е. Имам огромни претенции да бъда суетен в интелектуален смисъл и работя по това. Там съм суетен – да! Но как ми изглежда главата-това вече не ме засяга. И съм щастлив, че е така.

- Трябва да сте щастлив и че имате хубав череп…

- Тогава не знаех какъв ми е черепът. Но и крив да беше, щях и с това да свикна.

- По образование сте философ. Привърженик ли сте на конкретна философска школа?

- Нямам фаворит. Има мислители, които ми допадат по простата причина, че моят тип житейска нагласа е като тяхната. Модерността е много добър терен за размисъл, но тя е и поредният пропилян Ренесанс, възможност, която ние, съвременниците, изпускаме. Мислители като Жан Бодрияр, Дерида, Мишел Фуко улавят негативите на модерността с цел да запазят най-важното – човека в неговата нормална съзнателност, без да забавят развитието на човечеството като такова.

- Думите ви ме карат да мисля, че в битието си сте донякъде единак, защото днес рядко се срещат хора с подобни интереси.

- На мен ми се случва да ги срещам. Подобното се привлича с подобното. Важното е, че аз не се чувствам самотен, когато съм сам. Затова не се страхувам да остана сам, защото тогава човек най-добре си почива. Не се налага да говори, да обсъжда теми на някакво много плитко психично ниво. Около себе си обаче имам двама-трима души, които познавам в дълбокия смисъл на думата и те ми стигат. Не се нуждая да бъда сред много хора, за да се чувствам жив.

- Лично на вас ясновидците предсказаха ли нещо, което да ви изплаши? Или – обнадежди?

- Не. Контактите между мен и тях са редки. А и те, ако трябва да цитирам някои от участниците, с мен не могат да бъдат спонтанни, защото смятат, че трудно влизат в моето поле.

- Имате някакво силно биополе?

- Не знам това, те са по-чувствителните и твърдят, че трудно могат да ме “пробият”. Казват ми: “Абе, ти си много сложен човек!” Но аз лично не живея със съзнанието, че съм “много сложен човек”, защото в противен случай бих изпаднал в лично затруднение. Иначе и аз съм любопитен като всеки, но от страна на ясновидците спонтанността при нашите контакти наистина отсъства. Може би се притесняват по някаква причина от мен, а може би са уморени от снимките. Но като свършим предаването, вероятно ще си позволя да общувам с тях за неща, които ме касаят лично.

- Предполагам, че подобни са и контактите им с журито.

-Между тях изобщо няма никакъв контакт. Хората от журито са безпристрастни и наблюдават как протичат изпитанията, как се справят участниците. Те обаче никога не са се виждали, а гледат техните изяви на запис -след всяко изпитание журито получава заснетия материал.

- Ако човек като мен ви каже, че след година ще сте женен, ще сте се се сдобиете с дете и с куче…

- Няма да се разсърдя.

- Но и не казвате: Дай, Боже!”

- Щом нещата се случват – значи се случват. Това, човек да се ожени и да има дете, няма как да е неприятно. Но не е въпрос на късмет, а на изграждане на отношения с друг човек, което, според мен, е голямата трудност.