Мълнията може да е ключът към произхода на живота на Земята
- Sunday, October 19, 2008, 15:11
- Любопитно
- 2
- 1 коментар
В Life.LafBG.com са публикувани материали на: Yellow.bg | БТА | Hotnews.bg | и други източници

Повече от 50 години след един от най-прочутите експерименти на всички времена, химическия опит на Милър-Юри, в епруветките се е зародил живот, което показва, че експериментът на Милър-Юри с колбата и електрическата искра е бил по-успешен, отколкото се е предполагало досега.
А също, че мълнията може да е ключът към произхода на живота на Земята, пише сп. “Ню сайънтист”. Експертът по произхода на живота Джефри Бада от института по океанография “Скрипс” в Сан Диего, Калифорния, и колегите му са анализирали повторно оригиналните 50-годишни образци, оставени от неговия учител Стенли Милър от Университета в Чикаго, през 1953 г. и 1954 г.
Неговият експеримент е първият, който довежда до образуването на аминокиселини, “тухличките” на протеините, от неорганични молекули и електрическа искра. Екипът на Бада открива със съвременна научна техника повече органични молекули, отколкото е открил Милър.
Освен това Бада доказва, че втори експеримент, който Милър е провел, но никога не е публикувал, предлага най-правдоподобната хипотеза за зараждането на живота на Земята преди около 4 милиарда години.
Милър умира през 2007 г. и Бада, който е един от първите му ученици, наследява съдържанието на неговия кабинет и лаборатория.
През 1953 г. студентът от Чикагския университет Стенли Милър предложил на преподавателя си, лауреата на Нобелова награда Харолд Клейтън Юри да проведат странен експеримент – да възпроизведат в колба условията, при които на Земята е възникнал животът.
Младият учен пускал в колбички и тръбички метан, амоняк, водни пари и водород – газовете, които изхвърлят вулканите. Той възпроизвеждал електрически разряди, имитиращи мълниите, падали на Земята, които според предположенията му, са дали тласък на химическите реакции, довели до появата на живот.
В класическия експеримент на Милър-Юри смес от газове и вода, които според Милър са присъствали в атмосферата на ранната Земя, са били нагрети и “ударени” с електрически ток, за да се имитира мълния.
Това е довело до появата на 5 различими аминокиселини. Една критика към експеримента на Милър е, че схващането му за атмосферата на ранната Земя е било в известна степен погрешно.
Новите открития биха могли да дадат втори живот на експеримента. Условията в колбите на Милър може да не възпроизвеждат условията на цялата земна повърхност, а на малки райони от нея.
Според Бада газовете, чието присъствие Милър предполага, може да са избликнали от многобройните вулкани, с които Земята е била осеяна по това време. Откритията на Бада биха могли да хвърлят светлина върху живота на други планети.
Условията, открити във “вулканичната колба” с електрическа искра, може да са съществували някога на Марс или Титан. Бада разработва уреди, които биха могли да уловят малки количества замръзнали аминокиселини под повърхността на Червената планета. БТА & Yellow.bg
Чети още:
Информация за Автора
Един Коментар on “Мълнията може да е ключът към произхода на живота на Земята”
Публикуване на Коментар
Gravatars are small images that can show your personality. You can get your gravatar for free today!

Мълнията не е източник на живот, нито пък ускорител катализатор и т.н. нещо спомагащо по какъвто и да начин за развитието на какъвто и да е живот. Точно обратното мълнията предизвиква моментална смърт. Всеки жив организъм ударен от мълния загива на място. Мълнията унищожава живия организъм. Нито един жив организъм, клетка, белтък, амеба, чехълче, дори вирус и микроб не могат да издържат. Мълнията изгаря целта моментално. Какво ще стане с теб ако та трясне мълния? Много просто ще изгориш до въглерод тоест пепел. Е с малко повече късмет може и да остане някой и друг опърлен кокал. Никакви аминокиселини няма да станат ще стане временно наелектризирана течност, ще се разреди заряда и толкоз – нищо. Ако караме по тази логика електролита на акумулаторите трябва да е фрашкан с бактерии, амеби, белтъци и аминокиселини.