Лора Караджова: Не бих се справила без Део

- С кой пиеш кафето си сутрин?

- В момента си го пия сама, защото Деян е в къщата.

- По едно и също време ли ставате с него?

- Той става доста по-рано, по…физиологични причини, но като цяло той започва деня си поне час преди мен.

- Беше на гости на съквартирантите за един ден. Какво е да си вътре?

- Много е трудно и различно от това, което виждат зрителите пред екрана. Постоянно те следят няколко камери, които чуваш как се местят зад огледалата, и след един час направо ме заболя главата. Освен това, има някакви специални лампи, които светят през цялото време и така ти натоварват очите, че ти сълзят постоянно. Това са малка част от несгодите на живота в къщата, но важното е, че има смисъл във всичко, което тези, които са вътре, правят.

- Какво мислиш за участието на Део във VIP Brother?

- Това, което той прави, е наистина голямо и стойностно. Всички там се борят да спечелят възможно най-много пари за каузата и наистина правят неща, които никога не са правили досега.

- Ти с какво си се занимавала досега, освен с музика?

- От много малка си изкарвам парите с глас. Просто единственото нещо, което мога да правя добре, е да пея. С това се и занимавам.

- Самостоятелна ли си вече, сама ли се издържаш?

- Не бих се справила сама, без Деян.

- Какво си учила?

- Английска лингвистика. Нямам професионално музикално образование, но съм се учила още от дете от Марая Кери и Уитни Хюстън, по късно се запалих и по Бионсе.

- Ти вече наложи името си, известна си не просто като дъщерята на Данчо Караджов, а като една от младите певици у нас.

- Надявам се да е така наистина. Не съм се стремяла към някаква светкавична слава на всяка цена, никога не ми е било фикс идея. Аз съм израснала с известен човек в семейството и знам какви са негативите. Затова не съм се стремяла и аз да бъда такава. Просто нещото, което мога най-добре, е да пея – това и правя. Всичко си стана от самосебе си.

- Какво те посъветва баща ти, когато разбра, че и ти ще се занимаваш с музика?

- Той винаги ме е подкрепял в това, което правя, и както на мен, така и на брат ми никога не ни се е бъркал, не ни е давал специални съвети.

- Колко езика говориш?

- Английски и испански, но ми се иска да науча втория, защото май английският ми е по-силен, засега.

- Кое ти е любимото заведение в София?

- Падам си по места, които изглеждат по-неглиже. Това са барове и кафенета, в които можеш да се срещнеш с невероятни хора и да се забавляваш истински. „Питие” например е точно такова място. Но като цяло най-много си падам по евтините кафенета в парка, на открито, в които можеш да седнеш с приятели на сладка приказка в съвсем непринудена атмосфера.

- Тежи ли ти ходенето по партита и срещите със светски личности? С желание ли ходиш или по-скоро по задължение?

- Избягвам да се подвизавам по такива места. Аз даже не помня кое беше последното парти, на което ходихме заедно с Део. Но обикновено по такива събития намираме приятели и гледаме да се забавляваме до ранни зори.

- Колко официални рокли имаш в гардероба си?

- Напоследък започнах да се обличам повече като дама. Много ми харесват малките кокетни роклички и вече имам около пет-шест.

- Къде обичаш да пазаруваш – у нас или в чужбина?

- В България има много хубави магазинчета, но истината е, че всичко е в пъти по-скъпо, отколкото в Италия например. В Лондон, когато пазарувах, си купих толкова много неща, за толкова малко пари, че у нас не бих могла да си купя и едни дънки с тази сума. Ето например, когато ходих до Милано за последно, си взех шест, забележете, чифта обувки. Тук за тези пари ще мога да си купя само един.

- Наскоро си се завърнала от екзотично пътуване.

- Да, бях в Африка. По точно в ЮАР, на сватба на една приятелка, която е българка. И да ви кажа честно, малко съм разочарована, защото сякаш тя е позабравила произхода си и нямаше даже нюанс на българско в цялата церемония. Беше си типична южноафриканска сватба. Техните местни бели жители се казват бури и това си беше просто една бурска сватба. Впечатли ме много фактът, че не се сервираше алкохол. Безалкохолното шампанско просто ме потресе. Не че е забранено да се пият алкохолни концентрати.

Бяха се събрали все хора абсолютни въздържатели. Интересна страна е ЮАР, там всичко е голямо и има само къщи с невероятна растителност и прекрасни дворове, няма блокове, а по тротоарите няма паркирани коли. Лошото е, че има ужасяваща престъпност, просто е немислимо да излезеш и да се разхождаш спокойно из улиците. Много по-опасно е, отколкото в България. Опитаха се да ми вземат чантата посред бял ден на улицата. Но не успяха в крайна сметка.

- Тренираш бокс, не приложи ли някой удар върху крадеца?

- Толкова се стреснах, че забравих и хватки, и удари. Не успях нищо да му направя, много се уплаших.

- Какво си купи от Африка?

-Разни африкански джунджурии, а на Део купих една много интересна гривна, която е изработена от слонски косъм. Този вид влакно е по-дебело даже от струна на контрабас. Също традиционни за там са и изделия от жирафски косъм.

- Освен че си добра боксьорка, обичаш да караш и сноуборд заедно с Део. Обичаш ли да се спускаш по необработените склонове, или предпочиташ сигурността на пистата?

- Харесва ми да карам по нови маршрути. Даже веднъж се изгубих в Банско, докато се лутах из непознат за мен терен. Цял ден чаках да дойдат моите приятели и да ме намерят. Толкова беше страшно тогава, че плаках с часове. Накрая си мислех вече, че ще умра от сълзи, не от студ. Затова препоръчвам да се кара само по познати местности, защото да се изгубиш сред метри сняг е ужасно неприятна работа.

- Как се виждаш след десетина години?

- Иска ми се да имам две деца и да живея в къща, отдалечена от големия град. Предполагам, че ще остана да живея в България, въпреки че често се замислям да се махна от тук, защото постоянно се случват някакви брутални неща, които ме отвращават.

- Кое беше последното нещо, което те ядоса?

- Докато карах насам, ме засякоха двама абсолютни гадове, само защото бяха с ужасно скъпи коли и си позволяват такива неща. А полицията беше на 10 метра от мен, видя всичко и никой нищо не направи. Това, че униформените не реагираха, ме отблъсна даже повече, отколкото това, че ми препречиха пътя джиповете.

Източник: в. “Новинар”