Страданието от несподелената любов: поезия или буламач

Една от най-популярните и любими теми на жените във филмите, литературата и разговорите са страданията от несподелената любов. По неясни причини се смята, че жената, с нейната ранима душа, е силно уязвима в това отношение, а мъжете са лишени от тези чувства тъй като са… безчувствени. Но почти всяка жена поне веднъж през живота си също е отблъсквала своя ухажор.

Мъжете също страдат. Но не винаги. Това тяхно страдание не е свързано с факта, че тяхната любима е недостъпна или поради раздялата си с нея, а с отношението на самия мъж към този факт.

От несподелената любов страдат предимно прекалено романтичните младежи, с които повечето от момичетата обичат да седят хванати за ръце под лунната светлина, но се отдават на напълно друг тип мъже. Бъдете сигурни, че тогава този ваш “приятел” силно е страдал и заради вас, и заради вашата приятелка, и заради всички тези момичета, които не са благоволили да го ощастливят с пълноценното си внимание.

Не страдат от любов прагматиците. Те просто нямат време за такива глупости. В техните планове влиза следното: целенасоченото и успешно на финала търсене на подходяща спътница: за секс, в обществото или за съвместно водене на домакинството.

И тъй като техният основен мотив не е влюбване, а задоволяване на някаква потребност, те не се замислят върху отказа и след като избраната жена се оказва неподходяща, продължават търсенето.

Не страдат и мъжете-самци. Главно, защото на тях не им отказват. Дори самецът да се натъкне на съпротивление, неговата основна емоция ще бъде не страдание, а злоба и ловджийски хазарт.

Същото деление на романтични страдалки, прагматични домакини и ловджийки е валидно и за жените (при това тяхното съотношение в популацията е аналогично). Така че средният показател на времето за страдание, умножен по неговата интензивност при мъжете е не по-нисък, отколкото при жените. А често той е и по-висок, тъй като мъжете не се успокояват с шопинг или разговори с приятелки в качеството на защитен механизъм.

В любовните страдания няма нищо романтично и благородно. Тази заблуда е изградена от книгите и филмите, създадени от хронично нещастни хора.

Те сами по себе си вечно са търсили (и разбира се, са намирали) проблеми и затова принципно не са способни да постигнат щастието. А ние от ранно детство сме научени да вярваме на всяка написана дума, през годините поглъщаме този страдалчески “буламач” и съвсем показно демонстрпираме пред останалите хора: вижте каква нежна, поетична и ранима душа съм аз!